Габровското училище (1835) — първото светско българско училище от европейски тип. Основоположник на новобългарското образование. Тумирът, който замества манастирското обучение с гражданска школа.
Епоха: 1789-1847 г. Тумирска функция: Образователен реформатор. Глава: LXXVII · Част II · Акт III
Контекст
В 1835 г., в Габрово, отваря врати училище. Изглежда дребно събитие — местни първенци събират пари, наемат учител (Неофит Рилски), кацат деца в стая. Но за първи път в българската история едно училище има светска учебна програма, новобългарски учебници, модерно организирана педагогика. Не „килийно" училище, в което попът учи децата на църковнославянски и сметка. Истинско училище.
И това училище ще породи стотици подобни в следващите тридесет години. Към Освобождението (1878) в България има над 1500 такива училища. Цялата интелектуална подготовка за националното освобождение, цялата мрежа от просветители — всичко това започва от Габрово 1835.
И зад Габровското училище стои един човек. Български търговец, който живее в Одеса, не в България. Богат, успешен, далеч. Който никога няма да се върне да живее в България. Но който финансира училището, доставя му учебници, плаща заплати, осигурява стипендии за български студенти в чужбина. Това е Васил Априлов.
Биография
Васил Априлов е роден през 1789 г. в Габрово, в заможно търговско семейство. Учи в Москва, после в Браунинг (Германия), после в Виена. От 1810-те се установява в Одеса, където с брат си развива търговско предприятие — голяма, успешна работа. Натрупва значително състояние.
В младежки години Априлов е гръцки културно ориентиран — образованите българи в чужбина по това време естествено приемат гръцка идентичност, защото това е „европейският" балкански контекст. Но през 1830-те, под влияние на руската славянофилска вълна, започва да се връща към българска идентичност.
В 1835 г. финансира основаването на Габровското училище. От 1840-те до смъртта си (1847) — пише статии, изпраща пари, събира български ръкописи, изпраща ги в библиотеки в Русия за съхранение и проучване. Открива и публикува най-старите запазени български литературни паметници. Подкрепя младите български студенти, които учат в Русия.
Умира в Галац, Влашко, на 2 октомври 1847 г. — на път към Габрово, където за пръв път щеше да види училището, което финансира.
Тумирската работа
Габровското училище (1835). Първото гражданско (светско, неманастирско) българско училище. Учител — Неофит Рилски, един от най-просветените тогавашни българи. Учебна програма — гръцка и новобългарска, но с рационалистичен, не църковен, фокус. Учебниците са поръчани, изготвени, отпечатани. Това е модел, който се копира в следващите години в Котел, в Сяр, в Велико Търново, в Свищов, в Пловдив, и т.н. Тумирски аспект: паметта тук получава трайна форма чрез модел, който се преповтаря — едно училище се превръща в образец, копиран град след град.
Стипендиална програма. Априлов финансира десетки български студенти, които учат в руски университети (Москва, Санкт Петербург, Одеса, Киев). От тези студенти израства първото поколение на българската модерна интелигенция: Найден Геров, Иван Богоров, Сава Доброплодни, Васил Друмев и др. Тумирски аспект: паметта тук се пази чрез инвестиция в хора — парите се превръщат в цяло поколение носители на бъдещата българска мисъл.
Издирване и публикуване на стари ръкописи. Априлов финансира експедиции в Атон, в българските манастири, в стари библиотеки в Русия — за издирване и копиране на български ръкописи. Тумирски аспект: Априлов вижда, преди повечето съвременници, че разпръснатите ръкописи трябва да бъдат издирени и събрани, иначе корпусът на паметта ще изчезне сам по себе си.
Полемична работа. Пише статии срещу гръцкото културно влияние, срещу пренебрегването на българския език. Това е публичен интелектуален труд — обвинения и защити в периодичния печат. Тумирски аспект: паметта тук се защитава с перо в обществения печат — родният език не пази себе си сам, някой трябва явно да застане зад него.
Какво остана
- Габровското училище — продължава да съществува до днес (като средно общообразователно училище „Априлов")
- Стипендиите — обучените от Априлов студенти стават първото поколение модерна българска интелигенция
- Априловата библиотека — голяма колекция от български ръкописи и книги, оставена като завещание
- Моделът на „модерно българско училище" — повторен във всички следващи градове на Българското възраждане
Какво се загуби
- Личен архив — част от кореспонденцията е оцеляла, но не цялата
- Точни обстоятелства около финансовите ангажименти — колко точно е дал, на кого, за какво
- Конкретно участие в по-нататъшните реформи на училищата след 1840 г.
Защо именно Априлов
Защото той представлява новата тумирска функция: финансиране от далечно разстояние. Преди Априлов, тумирската работа се е извършвала локално — Климент в Охрид, Йоан Рилски в Рила, Софроний в Котел и Враца. Българинът-тумир е работил на място, в България (или в подобни места — Атон, Цариград).
Априлов е първият тумир, който работи от Одеса — далеко, в чужбина, никога не идва в България. Но финансира българската тумирска работа. Това е модел, който ще се повтори много пъти: диаспорни тумири, които поддържат корпуса в родната страна от далеч.
XX век ще има подобни фигури — Александър Балабанов, Михайло Зарев, по-късно безименни емигранти-меценати. Априлов поставя първата им линия.
Връзка с другите глави
- Глава 12 · Софроний Врачански — предходник в Възрожденското поколение
- Глава 14 · Найден Геров — един от Априловите стипендианти, който ще довърши неговата лингвистична задача
- Глава 15 · Каравелов + Ботев — следващото революционно поколение, за което Априловата образователна основа е условие на възможност
Библиография
- Радев, И., Васил Априлов (София, 1995)
- Спространов, Е., Априловата кореспонденция (София, 1929)
- Райчев, Д., Габровското училище (Габрово, 1985)
- Шишманов, И., Васил Априлов и неговото време (София, 1928)
- Папазогло, Б., Българите в Одеса (София, 1979)
Глава LXXI · Васил Априлов (1789-1847) · Образователен реформатор · KAGAMI · Варна · 1 юни 2026