CCIII

Глава CCIII · Царица Йоанна Савойска

Приетата царица · 1907–2000

Съпруга на цар Борис III, майка на цар Симеон Втори. Италианка по произход, българска царица от 1930 г. до смъртта на съпруга ѝ (1943). Работи активно за спасяването на българските евреи (1943) — заедно с митрополит Стефан и патриарх Кирил. След 1946 г. — в емиграция. Умира на 92 г. в Португалия. Тумирът на приетата чужденка в българската национална памет.

Епоха: 1907–2000 г. Тумирска функция: Приетата царица. Глава: CCIII · Част II · Акт IV


Контекст

XX век в българската история има поредица от приети чужденци, работили за българската национална кауза. Иван Мърквичка (глава CIII) — чехско-български художник, основоположник на Художествената академия. Царица Йоанна Савойска — италианска принцеса, съпруга на цар Борис III, работила активно за българската държавна кауза и особено — за спасяването на българските евреи.

Тя не е класически тумир в българската книжовна или духовна традиция. Не пише книги. Не строи институции. Не води обществено движение. Но чрез моралната си позиция в критичния момент 1943 г. — заедно с митрополит Стефан I Софийски (глава CXIX) и с патриарх Кирил Български (глава CXLV) — тя участва в спасяването на 48 000 български евреи от Холокоста. Тумирски аспект: моралната позиция на конкретен човек в конкретен момент е форма на пазене на човечността.


Биография

Родена е на 13 ноември 1907 г. в Рим като Джована Елизабета Антония Романа Мария Савойска — дъщеря на крал Виктор Емануил III на Италия. Расте в италианския царски двор.

От 1930 г. — омъжва се за цар Борис III на България. Този брак е политически — свързва Италия и България в предвоенната европейска дипломация. Настанява се в София. Приема българското гражданство и православието (Йоанна — православно име).

Раждат ѝ се две деца: Мария Луиза (1933) и Симеон (1937 — бъдещият цар Симеон Втори).

От 1943 г. — след внезапната смърт на цар Борис III (28 август 1943) — става регентка на непълнолетния цар Симеон II. Работи в условия на войната, сложни отношения с нацистка Германия и с приближаването на съветските войски.

От 1946 г. — след референдумa за републиката (при съветска окупация) — семейството е принудено да напусне България. Живее в Италия, после в Египет (Кайро, 1946-1951), после в Мадрид (1951-1955), накрая в Португалия (Ещорил, 1955-1978, после — в Португалия до смъртта).

Умира на 26 февруари 2000 г. в Ещорил (Португалия). На 92 г. Погребана в Ассизи (Италия), в семейната гробница на Савойците.


Тумирската работа

Спасяване на българските евреи (1943). Централно събитие. При натиска на нацистка Германия за депортация на българските евреи (март 1943), Йоанна активно се ангажира в опозицията. Работи заедно с:

Йоанна лично се среща с цар Борис III — своя съпруг — и настоява да не подписва декрета за депортация. Използва моралната позиция на съпругата, майката, царицата — за да убеди съпруга си. Резултат: цар Борис III забавя решението, преговаря с Германия, накрая отменя депортацията за евреите в стара България.

От 48 000 евреи в стара България — нито един не е изпратен в лагерите. Йоанна е една от няколко централни фигури, чиято морална и политическа работа позволява този резултат.

Международно признание. От 1970-те насам — Йоанна е обсъждана в изследванията на Холокоста като един от най-важните европейски царски дворове, който активно се противопостави на нацистката политика.

Работа с българските бежанци (1946+). След 1946 г. — Йоанна работи с българската монархическа емигрантска общност в Западна Европа. Финансира стипендии за български студенти в Италия и Португалия. Помага на бежанци с документи, здравеопазване, работа.

Дълъг живот в тишина. От 1955 до 2000 г. — почти 45 години живее в Ещорил (Португалия). Не участва активно в политическия живот. Не дава интервюта. Живее дискретно. Пише дневник — публикуван частично посмъртно. Ценен документ за българската монархическа история.

Възможността за завръщане. След 1989 г. — при падането на комунизма — Йоанна има възможност да се завърне в България. Отказва. Причини: не желае да възобновява политически конфликти, приема, че времето ѝ е приключило, желае да остане дискретна в късните си години. Синът ѝ Симеон II се завръща (2001) — една година след смъртта на Йоанна — и става министър-председател на България.


Какво остана


Какво се загуби


Защо именно Йоанна

Защото илюстрира приетата чужденка в българската национална памет. Тумирският корпус не се задоволява със строго български род. Включва и чужденци, които приемат България като своя, работят за нея, остават верни дори в най-крайните политически условия.

Йоанна работи за България в момент на най-крайното европейско изпитание — Втората световна война и Холокоста. Нейната моралната позиция при съпруга ѝ е решаваща за спасяването на 48 000 души. Тумирският метод включва и такива случаи — моралната позиция на конкретен човек в конкретен момент може да спаси живот, паметта, човечност.

Втори важен принос: Йоанна илюстрира женската работа в институционален контекст. Мъжете (цар, министри, епископи) правят формалните решения. Но женската морална позиция влияе на тези решения. Работа не публична, но решаваща.


Връзка с другите глави


Библиография


Царица Йоанна Савойска (1907–2000) · Приетата царица · KAGAMI · Варна · 13 юли 2026

·Корица
ЛИНИЯТА · ТОМ 3 НА ТУМИРСКАТА ТЕТРАЛОГИЯ · 290 ГЛАВИ · KAGAMI · ВАРНА · 2026
⌂ НачалоТом 0 · МанифестТом 1 · ПротоколиТом 2 · КорпусТом 3 · ЛиниятаАтласът🗺 КартиПаметта на българите