CCL

Глава CCL · Христо Явашев (Кристо)

Нетрайната памет · делото, което остава само в човека, видял го · 1935–2020

Момчето от Габрово, което напусна България на двайсет и една и никога не се върна да живее в нея, но остана българин в света. Заедно с Жан-Клод опакова мостове, острови и Райхстаг, опъна завеса над долина в Колорадо и обгради Сентрал парк с оранжеви врата. Всичко това изчезваше след дни или седмици. Остана споменът, който милиони хора носят у себе си. Тумирът на нетрайната памет.

Епоха: 1935–2020 г. Тумирска функция: Нетрайната памет · делото, което остава само в човека, видял го. Глава: CCL · Част II · Акт IV


Контекст

Досега в Линията паметта се пазеше от неща, които трябваше да траят: камък, пергамент, надпис, музей. Тук идва един художник, който прави обратното. Той строи огромни неща и ги сваля. Платното, което опакова Райхстага, стои две седмици. Завесата в Колорадо издържа едва ден. Оранжевите врата в Ню Йорк са там шестнайсет дни.

Това изглежда като противоположност на паметта, но не е. Кристо и Жан-Клод твърдят, че нетрайното се обича по-силно, и че делото, което никой не може да купи и да затвори в дом, остава само в онези, които са го видели. Това е най-чистата форма на жива памет: без стена, без архив, само човек, който помни.


Биография

Христо Владимиров Явашев (на латиница Javacheff) е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово. Баща му Владимир е инженер, химик, с фабрика за химикали; майка му Цвета е със семейство от Македония. Учи във Висшия институт за изящни изкуства (Художествената академия) в София. В края на 1956 или в началото на 1957 г. напуска България: преминава през Прага към Виена. Българските материали в архива на Увалиев поставят заминаването през 1957 г. във Виена и добавят, че оттам нататък той е лишен от българско гражданство. След Виена живее в Женева, а от 1958 г. в Париж, където се запознава с Жан-Клод Дена дьо Гибон. Двамата са родени в един и същи ден, 13 юни 1935 г.; тя в Казабланка. Синът им Кирил е роден през 1960 г.

Първите им проекти са пакети от обикновени предмети и „Стената от варели“ на улица Висконти в Париж (1962). През 1964 г. се преместват в Ню Йорк, а през 1973 г. Кристо става американски гражданин. Следват опакованият бряг в Литъл Бей край Сидни (1969), „Завесата в долината“ в Райфъл Гап, Колорадо (1970–1972), „Бягащата ограда“ в Калифорния (1976), „Заобиколените острови“ във Флорида (1983), ПонНьоф в Париж (1985), „Чадърите“ едновременно в Япония и Калифорния (1991), опакованият Райхстаг в Берлин (1995) и „Портите“ в Сентрал парк (1979–2005). Жан-Клод умира на 18 ноември 2009 г. Кристо продължава сам: през 2016 г. прави „Плаващите кейове“ на езерото Изео в Италия. Умира на 31 май 2020 г. в дома си в Ню Йорк, на 84 години. Проектът му за опакована Триумфална арка в Париж е осъществен след смъртта му, през 2021 г.

Проектът „Над реката“ над река Арканзас в Колорадо, чието федерално разрешение е издадено през 2011 г., така и не е реализиран. През януари 2017 г. Кристо се отказва от него в знак на протест срещу политиката на американското правителство.

Документирано: датите на раждане и смърт; връзката с Жан-Клод; основните проекти и годините им; отказът от „Над реката“ през 2017 г.; финансирането на проектите със собствени средства, чрез продажба на подготвителни рисунки и колажи. Реконструкция: точното време и маршрутът на напускането на България (1956 или 1957); твърдението за отнето гражданство (според изходника; в литературата се срещат различни формулировки); родословието по бащина линия (според изходника дядо му е академик Анани Явашев, което тук не е проверявано).


Тумирската функция

Паметта, която не се купува. Кристо и Жан-Клод не продават проектите си. Продават рисунки и модели, а самото дело финансират сами и го разглобяват след малко. Тумирски аспект: най-важното наследство не се притежава, а се споделя.

Нетрайното като обет. Изводът на Жан-Клод в изходника е ясен: обичаме по-силно онова, което знаем, че ще изчезне, като детството и дъгата. Тумирът на нетрайната памет не пази предмет, а пази преживяване.

Българинът в света. Той се връща с делото си, но не и с адрес. Неговата памет е чужда на държавата, която го напуска, и все пак стига до България чрез изданията и чрез Увалиев. Тумирски аспект: паметта на народа е и там, където държавата му е била неблагодарна.


В „Паметта на българите“

Увалиев поставя Кристо сред онези българи, които са дали нещо на света. В архива има три материала, всички публикувани от него:

Кротки бележки: размерите на „Завесата“ в изходника (460 м ширина, 64 м височина) се различават от други публикации; „Вратите“ се наричат 19-и проект. Подходът на Увалиев е ясен: той не пише изкуствоведски критика, а подрежда радост и удивление.


Защо именно Кристо

Защото Линията трябва да включи и този, който забравя, за да се помни. Всички други тумири пазят нещо, което се пази. Той доказва, че и изчезването е форма на пазене. И защото неговата съдба е на българин, когото родината пропуска, а светът приема. Това е урок за народ, който понякога открива свои хора, когато те вече са великани.


Връзка с другите глави


Библиография


Христо Явашев (1935–2020) · Тумирът на нетрайната памет · KAGAMI · Варна · 5 октомври 2026

·Корица
ЛИНИЯТА · ТОМ 3 НА ТУМИРСКАТА ТЕТРАЛОГИЯ · 290 ГЛАВИ · KAGAMI · ВАРНА · 2026
⌂ НачалоТом 0 · МанифестТом 1 · ПротоколиТом 2 · КорпусТом 3 · ЛиниятаАтласът🗺 КартиПаметта на българите