Паметта на българите
първата социална мрежа на българите у нас и по света · Николай Увалиев (1935–2025)
„Където и да си, българин бъди!“
ПАМЕТТА НА БЪЛГАРИТЕ · № 0153 · Статия

ЕКСПЕДИЦИЯ ОНГЪЛА - НИКУЛИЦЕЛ

2011-12 (приблизително)

           

На 27-28 септември 2011 година се проведе експедиция до „Онгъла” – Република Румъния, Северна Добруджа, с цел посещение на най-значимото за всеки българин място – село Никулицел, където е бил укрепеният лагер на хан Аспарух и битката от 680 г., в която той разбива войските на византийския император Константин ІV Погонат.


  Логото на експедицията бе: „На път за Онгъла на хан Аспарух”. Тя беше посветена на 1330-годишнината от създаването на българската държава. Инициатори и организатори бяха: Сдружение “Военно-патриотична памет” в гр. Варна с председател Лозан Георгиев, Иван Терзиев – художник, писател, общественик, Всенародно движение „Славянско единство” с председател Момчо Момчев, Младен Михайлов – председател на ПП „Нова Загора” – гр. Варна. Участници в експедицията бяха и Радослав Симеонов – уредник в Регионален исторически музей – Добрич – водач на експедицията; протойерей Стефан Стоянов; Данка Стоянова – историк, общественик, секретар на Сдружение „Военно-патриотична памет”, Красимира Донева – видеозаснемане, кап. I ранг Никола Николов – преводач и Петко Д. Петков – шофьор.

Маршрутът бе: Варна – Добрич (паметникът на Кан Аспарух) –  Костанца – град Бабадаг (център на българщината в Северна Добруджа) – село Еникьой (където е бил учител Васил Левски) – град Тулча – село Никулицел.

Целта на експедицията беше научно-познавателна, а именно: да се заснемат исторически и културни обекти, свързани с най-ранната история от създаването на българската държава от хан Аспарух, както и други исторически паметници, свързани с българската история. Затова успоредно с основната цел бяха посетени и много културно-исторически обекти в Северна Добруджа и специално в област Тулча като манастири, църкви, училища, музеи.

Първия ден в Бабадаг посетихме българската църква „Св. Димитър”, построена от българи в края на 19-ти век. В двора на църквата има оригинален надгробен паметник със стихове на Петър Тодоров от Шумен, починал през 1863 година и погребан тук. В църковния двор някога се е намирало и българско войнишко гробище на загиналите войници и офицери от Трета българска армия, освободили Бабадаг на 21.XII.1916 година, което обаче днес е заличено.

В село Еникьой (днес Михаил Когълничану, Тулчанско) разгледахме училището, където Васил Левски е бил учител през 1866–67 години. Там с нескрито вълнение поднесохме цветя на паметната плоча, поставена по инициатива на ВМРО и официално открита на 7.VII.2011 година. Протойерей Стефан направи помен. 

След това посетихме църквата „Св. Троица”, която по времето на Левски се е наричала „Св. Св. Кирил и Методий” и в която той е пял. Видяхме уникални български икони, дело на майстори от Тревненската живописна школа, като иконите на Св. Св. Кирил и Методий и на Св. Никола, а също и автопортрет на Захария Цанюв от Трявна.

В Тулча разгледахме църквата „Св. Георги”, построена от българи през 1857 година, с основни ктитори родолюбците хаджи Велико Стефанов и  хаджи Димитраки Теодоров. Особен интерес предизвика резбованият иконостас, където са изписани имената на българските еснафи – дарители. Счита се, че иконостасът е един от най-големите в Европа. В църквата и досега стоят множество икони с кирилски текстове, подарени от българските еснафи в града, като особено голям интерес предизвиква иконата на Св. Св. Кирил и Методий от 1894 година.

От Димитраки Теодоров е построено и българското девическо училище на два етажа, разположено непосредствено до църквата, сградата на което е запазена и до днес. В двора на църквата се е намирало също така и българско военно гробище от времето на Първата световна война,  но за съжаление, няма поставен обелиск, който да напомня за това.

В Тулча посетихме и къщата, където от 1854 до 1862 г. е живял легендарният български войвода Стефан Караджа. Поклонихме се пред поставената плоча с текст на български и румънски език и протойерей Стефан отново направи помен.

През втория ден – 28 септември – достигнахме до главната си цел – село Никулицел. Изкачихме височината, откъдето се откри прекрасна панорама. От увлекателният разказ на Радослав Симеонов разбрахме, че хан Аспарух много сполучливо е избрал мястото за театър на военните действия: хълмовете затварят във формата на подкова от юг, запад и изток падината и тя е отворена само на север, откъдето се очаквали византийските войски и след като ги нападнали в гръб, българите ги обърнали в бягство. Счита се, че лагерът на хан Аспарух на площ от 48 кв. километра е бил един от най-добре укрепените лагери за онова време в Европа. Това историческо място е свързано вероятно и с хан Тервел, тъй като се предполага, че през 705 година приема тук избягалия от заточение в Крим византийски император Юстиниян II Ринотмет, сключва съюз с него и му помага да си възвърне престола.

Особен интерес предизвика българската църква „Св. Атанас Летний” – най-старата запазена църква в Добруджа, с уникални стенописи от 13–14 век по подобие на Боянската църква, които обаче не могат да се видят в момента, тъй като са свалени.

Друг много интересен културно-исторически паметник е манастирът „Кокош”, намиращ се на около 25 км западно от Тулча. Основан е от български монаси през 1833 година. Сега тук се съхраняват мощите на четирима раннохристиянски светци. Старата част на манастира е с дървена конструкция в типичен български стил, а входната му врата е с интересна дърворезба. В музея на манастира се намират уникални български икони от епохата на Възраждането. Посетихме също и манастирското гробище, в което са погребани няколко български войници и офицери от времето на  Първата световна война.

Останахме много доволни от приема, който ни бе оказан от кметството на село Никулицел и лично от кмета Флорин Паскале. Разменихме си подаръци, поднесохме цветя и се разделихме като приятели.

Експедицията завърши с посещение в село Истрия (на около 25 километра северно от Констанца), където се намира антична крепост от ранновизантийско време и археологически музей.

Нашата експедиция постигна целите, които си бе поставила, благодарение на личното съдействие на протойерей Стефан, който чрез румънските си колеги осъществяваше контакти с румънската общественост, за което му благодарим. Благодарим и за вещото ръководство на Радослав Симеонов – уредник в Регионален исторически музей – Добрич.

 

                                                           Данка Стоянова,

                                                   секретар на Сдружение

                               „Военно-патриотична памет" - Варна

Източник: pamettanabulgarite.com — запазено в Wayback Machine (снимка от 07.10.2018). Възстановено от КАГАМИ за bulgarianhub.com, 2026. Текстовете и снимките принадлежат на техните автори; публикуват се като архив на делото на Николай Увалиев. Ако сте автор и желаете промяна — пишете ни.