Българинът Шефкет Чападжиев - един друг, особен милионер в САЩ
.
Пак по тази причина не може да осъществи мечтата си да се изучи за лекар. Работата като касиер в ТКЗС не го удовлетворява. Постепенно стига до идеята, че трябва да потърси късмата си другаде. Началото не е леко. Като се започне от ония 75 цента, които граничат с легендата, която неминуемо всеки милионер вкарва в биографията си, мине се през периода, в който пътува от къща на къща, за да снабдява домакинствата с олио, сервитьор е във Вашингтон и т. н.
За да успееш, най-често се иска да притежаваш смелостта да рискуваш. Така е и в неговия случай. В печатницата, в която е работил, му хрумва идеята, че би могъл да се препитава с такъв бизнес. Спестява средства, за да закупи машини втора ръка. Оборудва с тях печатарски цех. И така се започва. Днес той притежава голяма полиграфическа база. Според някои и зточници - най-голямата в Северна Америка.
Семейството на Шефкет - Съпругата Магдалена, сестрите София и Сабрина и синът Семи.
Еквадорката Магдалена Буено, за която е женен, го дарява с три деца - София, Сабрина и Семи. За нас, разбира се, е най-интересно името, което е избрал на най-голямата си дъщеря. Ще ни се да е направил връзка с най-големия град в България. Въпреки че на гръцки това име означава „мъдрост". Това именно - мъдростта, е едно от нещата, които се е постарал да предаде на децата си. Както и философията си за живота и бизнеса.
Те не са разглезени богаташки деца, които са научени само да искат и да чакат всичко наготово. Заслугата за това е на баща им, който не е забравил първите месеци на емигрантския си живот, когато е живял с пет долара седмично. Как се разпределят тези пари, че да оцелееш? Боб на закуска, боб на обед, боб на вечеря. И истински пир, когато с приятеля му и съквартирант Хамид Русев успеят да си позволят лукса да си купят и разделят едно пиле. Дори и когато започват да печелят по три долара на час, което в сравнение с първоначалното им заплащане е направо предпоставка за охолен живот, не разпускат колана.
Неговият биограф Орлин Крумов подчертава, че той е един наистина нетипичен милионер: „Затова и почнах да ви занимавам с другата страна на медала. Колко може да бъде близък до тебе като човек и как простичко може да се срещнете и говорите", уточнява Орлин и продължава: "Имам друго виждане по въпроса, че Шефкет Чападжиев е стъпил в Новия свят само с тия легендарни 75 цента. Той донася със себе си богатството на един морал, който е много характерен за мнозинството родопчани”.
Дори враждебният към него режим, който оставя зад гърба си, не може да опетни и в тайните досиета на секретните си служби, където го разследват за "предетелство и измяна", името му на добър и честен и човек.
Стремежът да опази името си чисто винаги е стоял за него на дневен ред, защото: „Където и да съм, аз оставам част от България! По мен чуждите хора ще съдят каква е страната ни, морални ли са хората й”.
"Скромното ми мнение е, че като опазих името си добро, аз опазих името на България. А втората ми родина - САЩ, ме научи да не деля хората на "правилни" и "неправилни", когато помагам, колкото мога. Всички хора са равни пред бедите. Независимо дали са християни или мюсюлмани, с леви или десни убеждения. И аз ще продължавам да го правя" - споделя той.
Момент от награждаването на Шефкет Чападжиев /в ляво/ като "Емигрант на 2006". В средата е генералният директор на БТА Максим Минчев и в дясно е посланика на България в САЩ Елена Поптодорова.
Източници: Седмичника "Политика"
и издание "Българи" със съкращения.
Текст: Кристи Стоянова
Илюстрация: Бълг. соц. мрежа

