Средновековната крепост Мезек е най-добре запазената у нас
На запад над село Мезек, на възвишението „Калето”, се издигат руините на една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Това е и най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите.
Константин Иричек /1854-1918/ смята, че това е известната от писмените източници крепост Неутзикон. На друго мнение са Б. Димитров и А. Ханджийски, които предполагат, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.
Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м., изградени са от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10м, пет от които разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена .
Кулите са били разделени с гредоред на етажи, снабдени с бойници по фронта и встрани. Връзката помежду им се е осъществявала с дървени стълби.
Кулата, разположена в югозападния край на крепостта е най-интересно устроена. Тя е най-добре запазена и с най-големи размери. Имала е три етажа, горните два с бойници. Етажите са отворени към вътрешността на крепостта така, че имат кръгов обстрел и са могли да бъдат защитавани, дори когато противникът проникне в укреплението.
Северната страна е с дебелина от 1,90 м. и е изградена над труднодостъпен ров. Подсилена е с една кула. Дебелината на южната страна е 2,60 см. и е подсилена с пет реда тухли. Източната и западната стени са дебели по 2,30 м.
Интересен е входът на крепостта. Той се намира в чупка на западната крепостна стена. Така е построен, че нападателите да попаднат в клопка на малка площадка, която може да бъде обстрелвана от две страни.
След извършените през 1983 г. археологически разкопки става ясно, че те са устроени по различен начин и имат различно предназначение. Повечето са кухи отвътре, като комуникацията между етажите е ставала чрез дървени стълби. Вътрешността на една от кулите(най.малката северна) е била предназначена за затвор. Тогава е открит и един по-малък вход, разположен на източната стена. Намерените при проучването на крепостта материали показват, че на това място е имало старо тракийско селище, което е функционирало през периода от ранно желязната и късно желязната епоха.
Крепостното съоръжение е било много добре запазено до началото на XX в. Разрушено е значително около 1900 г., когато от него са взимани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им.
Крепостта е обявена за паметник на културата от национално значение през 1968 г. А от 2007 г. се провеждат подобрения по проекта "Развитие на културното наследство на Община Свиленград чрез възстановяване на крепост "Мезек", финансиран по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Изграден е и туристически център, предлагащ информация и брошури.