ЯКОВ КРАЙКОВ - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПЕЧЕТАР И ИЗДАТЕЛ
"Часословец "- първата книга издадена и отпечатана в българска печатница
във Венеция през 1566 г.
Якоб Крайков е първия български печатар и издател, работил извън етническите граници на своето завладяно от османските турци отечество в средата на XVI век в далечната Венеция – столица на европейското книгоиздаване от епохата на Ренесанса и „град на книгите".
За шест години там той издава четири книги, в които оставя различни сведения за себе си, а в две други книги с голяма вероятност се предполага неговото участие като издател. Съвсем в духа на историческото време и нуждата от душеспасително четиво за укрепване на православната вяра и народност, неговите книги са: Часословец от 1566 г., Псалтир с последования от 1569 г., Молитвеник от 1570 г. и сборникът „Различни потреби“ от 1571–1572 г. - сочи Марияна Цибранска-Костова, изследвала делото на Яков Крайков.
Часословеца е най-богато илюстрован с гравюри характерни за венецианското книгопечатане и те много добре се списват с кирилския шрифт. Книгата съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. В „Часослова“ Яков казва, че е родом от Каменна река „близо до Коласийския град“. В следващите си книги се подписва „Яков от София“.
В 1569 година издава заедно с Йероним Загурович от Котор „Псалтир“ с 274 листа. Въпреки че книгата има строго богослужебен характер, Яков Крайков добавя и тук жития на светци, тропари, кондаци, правейки я общодостъпна и четивна. През 1570 година отново със Загурович издава „Молитвеник“, съдържащ 281 листа. В послеслова на Молитвеника Яков Крайков се определя като „Крайков син” от Македония– София.
В 1571-72 година самостоятелно издава сборник, наречен „Различни потреби“. Сборникът съдържа 128 листа и е най-рядката негова книга и един от уникалните кирилски палеотипи изобщо в света. Два оригинала има Библиотека „Амброзиана“ в Милано и един има Университетската библиотека на град Лайден. В този сборник са поместени молитви в съкратена форма, преработен е мецеслова, като книгата съдържа и разкази. На страниците на „Различни потреби”, Яков Крайков помества старобългарска апокрифна литература, което за времето е смела постъпка. Освен с ценността си като архивна единица, сборникът се отличава с непознато текстово съдържание, което не повтаря и не заимства от нито една от известните предходни първопечатни книги" - според Марияна Цибранска-Костова. На снимката: Гравюра от "Различни потреби"
В Требника Яков Крайков прави редица корекции на среднобългарския език, редактирайки старите думи и извършвайки нововъведения съобразно говоримия новобългарски език, като премахва и съкращения на думи. Яков Крайков пръв в славянските книги пренася думите на срички, въвеждайки еднаквата разредка между думите, като точката и запетаята имат граматично значение.
По данни на Българска полиграфия
За житието и битието на Яков Крайков се знае малко. Изследователите стигат до извода, че е роден близо до град Колосия (дн. Кюстендил), в подножието на Осоговската планина, край Каменна река.Това е записал той в края на първата си книга „Часослов“, издадена и отпечатана от самия него във Венеция.
Годината на раждането на Яков Крайков е неизвестна. Предполага се, че е между 1520 и 1530 година. Произхожда от свещенически род. Първоначалното си образование получава у дома си, а по-късно учи и работи като преписвач в Осоговския манастир. Този манастир от далечни времена е бил българско книжовно средище. Много полезен за творческото му израстване е престоят му в Софийската книжовна школа, където задълбочава познанията си по старобългарска литература, чете също и гръцки книги. Школата, получена тук, в нашите земи, по-късно му помага да направи първите печатни книги.
"Натрупал знания и опит, той тръгва за Венеция, защото там има славянска печатница и още повече защото "Въ славномъ и нарочитомъ градэ Венеции ХVІ - quasi alterium Byzantium" - Венеция е една друга Византия в книгопечатането - гласи известната фраза на кардинал Висарион (1403–1472)", пояснява Марияна Цибранска-Костова.
През 60–те години на XVI век Яков Крайков
вече е на работа при сръбските печатари и издатели Божидар и Винченцо Вукович. След няколко години той купува и обновява печатницата от тях и за онова време става една от голямите печатници във Венеция. Тук през 1566 година отпечатва първата си книга „Часослов“ - двуцветен с 31 гравюри. Книгата е малък формат с 286 листа. Два непълни екземпляра се съхраняват в Пловдивската библиотека. В нея особено ревностно се изтъкват делата на българските просветители и църковни дейци. Добрият патриот правилно е доловил, че славянската религия трябва да се превърне в оръжие срещу османския поробител.
Богатият илюстративен материал в „Часослов“ скоро става подръчен албум на славянските зографи и печатари. През целия XVII век много от неговите илюстрации са постоянен образец за копиране и подражание от лвовските и киевско–чепорските типорафи. През 1569 година Яков Крайков отпечатва „Псалтир“ — 274 листа.
Придобил опит в книгопечатането, през 1570 година той издава и отпечатва голяма книга — „Молитвеник“, съдържаща 281 листа, а през 1572 година — книгата „Различни потреби“. Въпреки че тези издания са свързани предимно с нуждите на богослужението, на много места в тях той дава израз на българското си съзнание. Поместени са текстове, посветени на българските и славянските светци. Отбелязана е паметта на „Св. Кирило философа и учителя болгарского“.
Книгите му — с двуцветен печат, изготвени с изключителен вкус и майсторство, представляват ценни паметници на ранното българско книгопечатно изкуство. Те справедливо се сочат за
най-съвършени и художествени сред всички съвременни църковно-славянски издания.
=
Яков Крайков е познавал много добре апокрифната литература, защото каменишкият край е бил голямо богомилско средище. Всеобщо е мнението на много историци-изследователи, че именно от тукашните манастири „тайната богомилска книга“ е тръгнала към Италия и тук, в каменишките манастири, се е родила една от най-известните богомилски апокрифни книги „Видение Исаево“ в българския си вариант. Това сочи и Петър Атанасов в книгата си „Яков Крайков“, издадена през 1980 г.
Прекалената скромност на Яков Крайков ни лишава от възможността да научим повече за него. За да увековечи името и делото на Крайков, Столична община кръщава на негово име улица в района на Военно-медицинска академия. Сред печатарските среди се знае малко за първия наш документирано установен печатар, шрифтолеец, илюстратор, гравьор, художник оформител и издател. Похвално е, че през 70-те години новата Окръжна печатница в Кюстендил бе именувана „Яков Крайков“. По този начин беше почетена паметта на първия български печатар, роден в околностите на Кюстендил.
Яков Крайков е едно изключително явление в българската културна история, една всестранно надарена личност, с чието име нашето отечество основателно се гордее. Делото му ще остане и пребъде. А сред имената на народните будители ще заеме своето заслужено място и забравеният Яков Крайков — първият български печатар.
Публикация: Николай Увалиев
23 юни 2016 г.
Снимките са от дигиталния архив на Националната библиотека
"Св. св. Кирил и Методий" - София
***