Паметта на българите
първата социална мрежа на българите у нас и по света · Николай Увалиев (1935–2025)
„Където и да си, българин бъди!“
ПАМЕТТА НА БЪЛГАРИТЕ · № 1214 · Статия

КОЙ Е СПАСИТЕЛЯТ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ?

2016-07 (приблизително)

Образът на Никола Корчев е увековечен от худошника Ярослав Вешин, който през 1911 г. присъздава на Орлово гнездо прочутата си картина със спасителя на Самарското знаме. Снимка НХГ 

Според Съвременната Военна история на България и редица столични вестници, БНТ и БНР твърдяят, че Никола Корчев е истинския спасител и го е извършва в най-съдбносния момент. 

По време Освободителната война в битката при Стара Загора на 31 юли 1877 г. се води най-ожесточена борба за Самарското знаме. 
Да припомним събитията, описани от участвалите опълченци

В тая битка масирания Османски удар поема III-а Опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин. Тръбачът на дружината Стефан Кисьов ни пррипомня: "В най-решителния момент дружинният командир Павел Калитин пристигна на полесраженето с коня си и виждайки,  че знаменосецът Стефан Минков пада убит, извиква: "Давайте, давайте мне знамя!" Като пое знамето, с цел бързо да отнесе и запази знамето, изкомандува: „След меня, юнацы!” и дръпна да възвие коня си. В този миг два куршума го свалиха от коня. Ний с командира на трета рота Попов бяхме току до него. Когато го вдигнахме той вече издъхваше. Всички дакрай бяхме потресени и поразени! Турците се въсползуваха от намалената ни стрелба, извикаха юрюш и се хвърлиха напред към знамето! Първите им редове се смесиха с нашите и почна жесток ръкопашен бой. Раздадоха се от нас няколко в упор пушечни гърмежи. Щабскапитан Попов извика „ура“ и други опълченци като един се хвърлиха връз врага. "Спасиха знамето. Отблъснаха турците"(по спомени на Ст. Кисьов и в Българска история). Пак там Мито Анков споделя: "Самарското знаме няколко пъти минаваше в неприятелски ръце и пак си го взимаха нашите. Загинаха мнозина, но го спасиха!"

„Боят при Стара Загора” - смъртта на подполковник Калитин", худажник Никола Кожухаров, НХГ
В описаните драматични мигове на гибелта на подполковник Калитин опълченците са покрусени и стрелбата им замира. Турците се възползват и с викове "юрюш" връхлитат. Опълченецът Мито Анков още казва: „Тази касапница стана все за опълченското знаме.То няколко пъти минава в неприятелски ръце и пак си го взимахме. Загинаха мнозина, но го спасихме!"
И как? Група опълченци влизат в страхотен ръкопашен бой с врага за святата реликва. Всред тях е и Никола Корчев - силен, висок близо два метра мъж. Той проявява сила и храброст, "докопва"  знамето и не го вдига, а находчиво незабелязано го плъзва по земята към Черногорчето и продължава да се бие, за да не бъде пленено. Черногорчето бързо изнася знамето от центъра на сражението. 
Тръбачът на дружината Стефан  Кисьов разказва какво се случва по-нататък: "След това жестоко счепкване, няколко опълченци и унтерофицер Тома Тимофеев, последният със знамето в ръце, бързо започнаха да отстъпват, разбира се по заповед." (Забележете израза: След това...). Подразбира се, че унтерофицер Тома Тимофеев не е участвал в ръкопашния бой. А като разярени лъвове там се бият редовите български опълченци, за да спасят своята Свята знаменна реликва.
Тук имаше снимка — не е запазена в архивите.
"Битката при Стара Загора - знамето е в турски ръце" - художник Петър Морозов, НХГ 
Също трябва да се спомене, че когато ротният командир Попов и Стефан Кисьов изнасят тялото на Павел Калитин, те нищо не споменават за знамето. Явно ръкопашният бой вече е завършил с победа на опълченците "и по-сетне Попов дава нареждане, знамето да бъде изнесено далеч от сражението".
Де факто по-късно е и впечатлението на уважавания началник на Българското опълчение генерал Николай Столетов, изразено в доклад му до командира на VIII корпус генерал Радецки от 29 юли/10 август: "Извън боя знамето е изнесено от унтерофицер Тома Тимофеев". В доклада много значително са изписани думите "знамето е изнесено", а не думите "спаси знамето".
Ще спомена, че за подвига си при съхраняване военната чест на Самарското знаме Никола Корчев е награден с орден за храброст "Св. Георги" - IV степен на Руската империя. По сведение на Константинка Корчева - внучка на опълченица - дядо й има кристален сервиз, подарък от императора на Русия. След Освобождението Никола Корчев е награден с Воински кръст „За храброст“ на Княжество България. Нему по заслуга е поверено да бъде последният знаменосец на Самарското знаме в Радомир, където е била разположена Трета опълченска дружина след демобилизацията й. 

По сведение на Петко Стойчев - директор на Археологическия  Музей в Плевен, има още един действително признат спасител на Самарското знаме. Това е Нино Комитски от Угърчин. В музея се съхранява връчения му по този повод орден „Свети Георги Победоносец”- IV степен (златен).

И накрая в интерес на истината Руското военно командване ни дава най-точното и справедливо решение: определя като спасители на святото Самарското знаме двама български опълченци - Никола Корчев и Нино Комитски - като ги награждава с високите воински ордени „Свети Георги Победоносец”- IV степен (златен).

Самарското знаме -  разкъсано, но опазено след боя при Стара Загора на 31 юли 1877 г. Снимка ДАА

Добре е, всеки българин да знае, че от този ден досега във всичките войни, които Третата българска държава води, нито един противник не е пленил българско военно знаме (сведение на Националния военно-исторически музей - София).

Автор: Николай Увалиев

31 юли 2016

Към Никола Корчев - спасителят на Самарското знаме

Източник: pamettanabulgarite.com — запазено в Wayback Machine (снимка от 10.07.2018). Възстановено от КАГАМИ за bulgarianhub.com, 2026. Текстовете и снимките принадлежат на техните автори; публикуват се като архив на делото на Николай Увалиев. Ако сте автор и желаете промяна — пишете ни.