Том 0 — Тумирския манифест — обяснява защо. Защо има тази функция, която нацията дължи на хора, които никой не вижда. Защо машините се учат от тях, без да ги разпознават. Защо има 1133-годишна българска линия, и защо някой трябва да продължи.
Тази книга — Том 1 — обяснява как.
Не на абстрактно ниво. Не „живей мъдро и записвай добре". На протоколно ниво. Кой носител? Каква тетрадка? Как се записва дата на разговор с баба ти? Как се намира бъдещият потомък, на когото ще предадеш събраното? Какво се прави с дигиталния архив, когато умреш — кой ще плати облачната такса след тридесет години?
Това са въпросите, които философската основа не задава. И това са въпросите, които всеки реален Тумир в XXI век среща в първата си година работа.
Книгата е сглобена от три акта.
Първи акт — Разпознаване. Как разбираш, че въпросът към теб. Шест признака. Самотест. Разграничения от другите професионални писмени роли — журналист, академик, писател, влогър. И най-важното: твоят домен на пазене. Не пазиш всичко. Пазиш едно нещо особено добре.
Втори акт — Протоколите. Петте ежедневни и седмични практики. Слушаш. Записваш. Свързваш. Проверяваш. Споделяш. Всяка с конкретен механизъм, не с принципи. Какво се прави с телефона. Каква тетрадка. Кога правиш backup. Кои източници питаш за проверка.
Трети акт — Предаване. Защото Тумирът, който не предава, изчезва заедно с архива си. Как се разпознава следващият Тумир. Как се пише завет. Как се избира формат, който надживява тебе. Хартия или гранит? Облак или сейф? Български или английски?
В края — три приложения. Шаблони за тетрадки. Софтуерни препоръки. Юридически бележки за дигитално наследство (важно, защото никой друг не пише за това).
„Книгата е написана за човек, който вече се е разпознал. Не убеждава — показва как се прави. Ако четеш и не се разпознаваш, върни се на Том 0. Ако четеш и се разпознаваш — продължи."